МАЛТА – НЕРАЗГАДАНАТА

Фантазии от едно пътуване

Тук и сега съм жена. На съвсем определена възраст, с подчертан вкус към пътешествията, фантазиите и пъхането на носа в разни, паралелни на моята, реалности. По възможност.

Обаче какво казват древните посветени и съвременните квантови физици? Че миналото, настоящето и бъдещето са еднакво реални и съществуват. Нещо повече, те съществуват едновременно.

Виж ти! Пътуването в Малта ми го доказа. Чудех се, защо толкова време мина, а аз не мога да спретна един приличен пътепис – ами защото не е нужно, не е това жанрът. Отваряш Гугъл на всички достъпни езици – и четеш до насита.

А то нашето какво беше – такъв вихрен калейдоскоп от гледки и истории, че дори аз, тренираната във водене на записки, накрая вдигнах ръце. И проумях – отвори съзнанието си и виж как всичко се случва тук и сега, едновременно! 

*

Група, в която не познавам никого. Ето, че още на втората сутрин рано-рано сме в парка срещу хотела, в кръг, играем паневритмия (гледам съсредоточено човека пред мен, че ми е за първи път и долу-горе успявам). Една светла жена свири на флейта. Небесната музика на Учителя на фона на възторжените птичи песни в парка - благословия към нас. Току поглеждаме към небето – сиво, надвиснало, всеки момент ще завали, но точно над нас – кръг чисто синьо небе. Изчаква ни. Едно от непрекъснатите малки чудеса в това странно пътуване.

Между другото, всички ме уверяваха, че там, където отивам, ще е лято. Тръгнах леко облечена, без дреха с качулка, без шал, без чадър. А то! Дори местните хора бяха изненадани от времето. Дъжд ме валя, вятър ме брули (такъв вятър не съм преживявала в живота си!), треперех от студ и въпреки това до края – никаква настинка, никакъв проблем. Чак в самолета на връщане осъзнах – през всички тези дни, сред тези хора съм била под нечия невидима закрила, в други вибрации... Но – за това по-нататък пак...

*

При изгрев слънце отключват специално за нас мегалитния комплекс Хаджар Им.

Гледам го в гръб, как изкачва бавно 15-те малки стъпала, като на всяко се отрича на глас от едно свое негативно качество. На входа двамата жреци ще му зададат въпрос за проверка - готов ли е или не. Отдавна очаква да влезе в този тунел – ще е като връщане в утробата, към изначалното познание... Ще премине през страха и ще си върне свободата и Божествената същност. Готов е!

Какво са някакви си 5 600 години. Тук сме, стъпваме в стъпките им. Само жреците ги няма да ни спрат с въпрос... Но ние въпросите си ги задаваме сами. И влизаме – през отвора, през камерата, до самия олтар. Те също са тук – онези огромни хора, успели без колела, кранове и подемни машини да изрежат, пренесат и прецизно да подредят огромните каменни блокове. Без технически съоръжения са имали точни познания за планетите и така са се ориентирали кога да извършват различните земеделски дейности, кога да пътуват... (Според някои източници, Малта е била част от древна Атлантида)...

Жената с флейтата притваря очи и подема своето музикално послание, някои тихичко пеят. (Време е да я разконспирираме – Йорданка Хаджийска от Пловдив, благодарим за вдъхновението, Дани!) Небето е намръщено, цялото в тъмни облаци. Духа силен вятър. И изведнъж... Гледайте! На единия облак се отвориха две “очи”, слънцето проби и – да! – лъчът мина през камерата и стигна до самия олтар! Екскурзоводът е удивен – “Това се случва изключително рядко!”

Каквото трябваше, се случи, вече може да завали.

Ехе... в един момент се появява и дъга. Документирано.

На острова има 17 подобни мегалитни строежа, ориентирани към слънцето...  Кордин III, Та Хаджрат, Мнайдра, Джгантия... Градени са на различни нива, следвайки естествения терен, от варовик, а отвън – с по-твърдия жълт камък. До този момент - непокътнат.

Дали им изглеждаме странно – на онези древни великани, защото те също ни наблюдават, от тяхната си реалност... В един момент изведнъж изчезнали от острова. Как, защо, кога? Преди време в медиите мина новина, че в България са открити огромни скелети...

На физическо ниво – толкова. Ние все пак си прибираме по един слънчев лъч във фотоапаратите. И продължаваме.

*

Пътят шеметно се вие, шофьорите са му свикнали; гледките се сменят – крепостни стени, цитадели, древни градчета, катедрали, жилищни сгради, дворци, все от същия жълт камък, маслинени дървета от римско време...

Не минахме ли вече оттук? Не, вчера гледахме старата столица отдалеч, а сега сме в центъра й.

В Малта историята буквално е “градена”. Строили са не просто едно до друго, а често и едно върху друго. Погледът рядко спира на “гола” земя. Неслучайно със своите 490 хил. души население на три острова, Малта е най-гъсто населената държава в Европейския Съюз (от 2004). И най-малката.

Бурна, драматична история. Кой не е пожелал и не се е опитал да стъпи тук? И защо? Ами вижте на картата. Много удобно, стратегическо местенце, при това със заливи, подходящи за пристанища. Финикийци, картагенци, римляни, византийци, араби, сицилианци, нормани, французи – векове наред всички са оставяли своите следи...

След като Сюлейман Великолепни напада и прогонва рицарите кръстоносци от остров Родос, орденът на Свети Йоан, след седем години странстване, получава от испанския крал Карл V, императора на свещената Римска империя, островите Малта, Гозо и Комино, прославени с чудесата на апостол Павел (1530). От този момент йоанитите започват да се наричат малтийски рицари и се заклеват да продължат битката с мюсюлманите и морските разбойници.

Ето ги – тук и сега. Разочарованието не просто се чете по лицата им. Още не преглътнали горчивия вкус на поражението и скиталчествата, слизат на този пуст, каменист, безводен остров. И какво? Явно трябва да се опитат да се закрепят тук. От утре започват да строят укрепления. Колко млади лица! След кошмара, преживян на галерите, сигурно ще се справят и със строителството. Важното е да помнят, че не са роби, а благородници. Макар и без късмет. В онези времена само първородният син в семейството получава наследство. За останалите един от шансовете е да те приемат в рицарския орден!

Строят, корабоплават, но… налага се и да пиратстват, дори да въртят търговия с роби. Папата си затваря очите, важното е, че има достатъчно и за неговата хазна...

Постепенно орденът възвръща могъществото си, с което дразни Сюлейман и не само него – и тук е моментът да разкажем за великата битка, кулминация на съперничеството между европейските държави и Османската империя за господство в Средиземно море. Май – септември 1565. Следите са навсякъде – включително червеникавият пясък в един от заливите (е, легенди!).

Османците разполагат със 190 кораба и 28 хиляди войници (според други източници – двойно повече). Рицарите са само 6100, всъщност половината са малтийски опълченци. Битките са ожесточени, но и крепостите са добре укрепени. Обсадата продължава дълго, на корабите пламват епидемии, няма питейна вода... Накрая пристига и подкрепление от Сицилия. Османската армия отстъпва, победена не само в битките, но и от болести и глад.

И тук идва един “детайл”, за който не успях да прочета никъде, но го научихме на място. В османската армия има и 6 300 български еничари. Те отговарят за поддържането на корабите. Вършат си работата много майсторски – така “подготвят” дървения материал, че много скоро дъските излизат от строя. Има писмени свидетелства – писмо от венециански търговци до дожа, че на османските кораби имат верни помощници; свидетелства се срещат и в българския фолклор...

И така, обсадата е свалена на 8 септември, в деня на Рождество Богородично. Празнично бият камбаните на всички малтийски храмове, а и по цяла Европа. Победата носи на ордена огромен престиж. Тя става едно от най-големите събития в европейската история от 16-ти век. “Нищо не е по-известно от обсадата, в която късметът изневери на Сюлейман” – пише Волтер. 

Но разрушенията, загубите, жертвите са отчайващи. Чуват се предложения орденът да напусне острова. Тогава 70-годишният Велик магистър Жан де ла Валет, ръководил обсадата и накрая, макар и ранен, повел лично рицарите в атака, се противопоставя решително. Тази победа завинаги решава къде е седалището на малтийския рицарски орден. Започват възстановяването и новите градежи. Столицата Валета, наречена така в чест на Великия магистър, е изградена за пет години на голо поле...

Папата изпраща личния си военен инженер и архитект Франческо Лапарели, който създава истински шедьовър, като подрежда сградите и улиците на Валета по такъв начин, че морският въздух преминава свободно и така освежава града.

За съжаление по време на Втората световна война немската авиация унищожава част от града. Днес Валета (а и много от обектите в Малта) е в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. И е нужно специално разрешение за каквото и да било преустройство на сграда.

*

Редят се хора, събития, картини, избутват се едни други, всеки иска да бъде забелязан, видян, разказан, споделен...

Спокойно! Ще се постарая. Но нека сега обърна внимание на самите малтийци – макар че, казва ли ти някой кой кой е, има толкова пришълци, както през цялата многовековна история на острова. Тук силно помага нашата чаровна, ведра и изключително информирана екскурзоводка Светла. То и тя си е намерила тук втора родина, омъжила се за малтиец. Как? По интернет. Забелязала, че са родени на една и съща дата, в една и съща година. Е-е, как да не проявиш интерес!

Та така. Що за хора са малтийците?

Силно религиозни, 98 процента католици. Малта е една от петте държави в света, където католицизмът е обявен за държавна религия. В училищата задължително се учи Закон Божи, а най-важните събития в живота на малтийците са кръщението, конфирмацията и венчавката.

Кратко отклонение

Ватикана официално признава Малта за острова, където е корабокруширал Свети Павел. След залавянето му в Йерусалим, светият отец е трябвало да бъде изпратен в Рим, където да бъде съден. По време на пътуването корабът попада в страшна буря, близо до бреговете на Малта. Екипажът и всички пътници благополучно доплуват до малък остров. Спасявайки се, апостолът покръства населението и така го превръща в една от първите римски колонии, приела християнството за официална религия (около 60 г. сл. Хр.).

(Чинно посещаваме пещерата – убежище на апостол Павел, катакомбите, както и катедралата “Свети Павел” в достолепната стара столица Мдина, “Градът на тишината”, затворен за автомобили.)

Та, османците по време на обсадата, за която вече стана дума, не са били наясно с тази история, защото имали наивната идея да изпратят послание до жителите, че ще ги пощадят, ако предадат рицарите. Много лют отговор получили...

По-късно жителите на острова понесли завладяването му от Наполеон, но когато войниците свършили всичките си пари и решили да разпродават църковни скъпоценности, бързо им спретнали един бунт и обградили всички французи във Валета. Познатата формула – глад, липса на вода, болести – накрая завоевателите били принудени да си тръгнат...

На такива вярващи непременно им се случват чудеса. В град Моста, докато разглеждаме с възхита Ротондата „Успение Богородично“ с четвъртия по големина купол в света, ни разказват, че през Втората световна война бомба пробила купола по време на служба, когато църквата била пълна с богомолци, но не се взривила и никой не пострадал...

Между другото, казват, че в Малта има 365 църкви, за всеки ден от годината. И на фасадата на много от тях има по два или три часовника. Само единият показва точното време. Другите целят да объркат дявола, да не дойде навреме за службата. Обичам чувството за хумор...

Всички фестивали и празници в Малта са посветени на някой светец. А на 10 февруари (официален празник, неработен ден) се отбелязва Деня на корабокрушението, като сутринта в храма на апостол Павел във Валета има меса, ръководена от малтийския архиепископ. След това по улиците на града започва тържествено шествие с духов оркестър, а вечерта също има процесия, начело със свещениците от храма, които носят статуята на Свети апостол Павел и неговите мощи, специално изнесени от църквата.

А, да, още една подробност - религиозните училища тук са най-реномирани и скъпи.

Добре. Че малтийците са силно вярващи, се убедихме. Какво още?

Много държат на това парче земя, която Господ им е отредил. Камениста била – с много поддържане и работа, ще роди нещо. Заснех една такава малка нива, защото ме трогна този поклон пред шепата земя...

Безводна била – построени са съоръжения на брега, които преработват морската вода, а в резервоари се събира дъждовната. Преди това – през 17-ти и 19-ти век на Малта и Гозо са изградени акведукти, има и паметник в чест на това събитие. Днес на всеки покрив има варел, в който хората си събират дъждовна вода, изворна няма. Заповедта за варелите на покрива датира от времето на рицарите и важи до днес.

При все това жителите и гостите на Малта разполагат с вода, нещо повече – по улиците пъстреят градинки със свежи цветя. Глобата е голяма, ако откъснеш дори един стрък.

- И какво, плащат ли я? – питам.

- Просто не късат.

Особено силен е местният патриотизъм на остров Гозо. Там са дотолкова самостоятелни, че имат свой министър, подчинен пряко на министър-председателя на държавата. Много си обичат острова. Работят в Малта, но се връщат вечер, а има и хора, които дори до Малта не са ходили.

Правителството подпомага легалната работа – 5000 евро се изплащат годишно на работодател, наел малтиец на работа с договор за 3 години.

Малта е втората страна в Европейския съюз след Полша по най-много договорености в защита на местната индустрия. Например има защитени води за малтийските рибари...

Може би защото са малко на брой, тук хората се познават, разминават се с управниците си на улицата и в “държавните дела” няма скрито-покрито. Трудно може да се прокара някое решение и малтиецът да разбере пост фактум. Веднага се реагира. Желаещите да “стъпят” на тази малка земя под една или друга форма не намаляват и днес, но Малта пази независимостта си, постигната на твърде висока цена.

Спирам дотук, защото паралелите се натрапват и започва да ми нагарча...

*

Но Светла не спира. Всяка гледка й дава повод да ни разкаже още нещо. Скалист бряг. Знаете ли, че в Малта е разрешено хора да бъдат погребвани в морето – в метален ковчег или с тежести... Я, колко коне! Да, малтийците са страстни ездачи, редовно се провеждат състезания с коне.

Плажове? За пясъчните ивици тук внасят пясък, но местните жители нямат навика да седят на плажа. След работа идват за един час. Предпочитат скалистите плажове, обичат да се гмуркат. Апропо, забранена е появата на плажа по монокини.

Изобщо, в обществото има строги правила, например забранено е пиенето на алкохол в градинките, а за пушенето там глобата е 250 евро.

Навън – добре, а как е зад затворените врати и прозорци?

Тук традициите са силни. Светла ни разказва с усмивка историята на собствената си сватба, която по нищо не отстъпва на известния филм за голямата гръцка сватба. Но – това си е лична история.

Мъжете ходят на работа и печелят, но вкъщи е женско царство, нямат думата. Официалният вход в дома е за гостите и за свещеника. Домакините влизат през гаража. Малките вратички пред някои входове са от едно време – да спират животните, понеже козарите влизали в дома да оставят мляко заедно със стадото. Сега мляко има и в магазина, но между другото, и днес хората тук предпочитат хляб, изпечен във фурна. Свекърва й например е “абонирана” при определен хлебар, който разнася хляба, оставяйки го в една торба, окачена отвън до вратата. Плащат му в края на месеца.

На първия етаж са всекидневната и кухнята, на втория – спалните. Има една специална стая, обзаведена луксозно – с мебели от орехово или маслиново дърво. Тя се поддържа, но не се обитава. Там канят свещеника, който посещава домовете след Великден (най-големият празник тук).

Какво се слага на масата? Правят се Великденски сладки бисквитки във формата на животинки (фиголи). А за Коледа приготвят имбулията - супа от кестени с какао, портокалови кори и индийско орехче...

Забелязваме, че къщите са с плоски покриви – вечер хората обичат да седят там, дори си включват вентилатори срещу комарите...

*

Обикаляме тесните улички на един от фортовете в компанията на гръмогласни рицари от различни народности (казвам ви, всички бяхме там заедно!) Вече ги познаваме по яркия знак – бял кръст на червен фон, чиито четири края символизират основните християнски добродетели: сдържаност, постоянство, смелост и справедливост, а осемте му върха – осемте националности на участниците в рицарското братство. 

Изведнъж  попадаме в някаква... килия, така бих я нарекла. Нещастникът вътре ни гледа – дръзко и малко измъчено, сигурен, че съдбата отново ще го помилва. Познато лице, познат поглед...

Макар и с усмивка, казват, че тук е бил затворен Караваджо. Точно тук или не, но скандалният художник наистина е бил в Малта. Изключителен живописец и новатор, високо ценен и търсен – и в същото време непоносима личност, пияница и побойник. Досието му с прегрешения е дълго, но когато се стига до убийство, той е осъден на смърт и бяга от Рим. Неапол, после Малта, където Великият магистър го посреща с радост, обявява го за официален художник и му дава рицарско звание. Но... достатъчни са няколко месеца и Караваджо отново набира “черни точки”, ранява рицар, затворен е и все пак успява да избяга, като след кратко митарстване умира мистериозно на път за Рим... (В скоби – неотдавна посмъртно е върнато рицарското звание на художника, отнето му от Великия магистър...)

Така или иначе, точното място за среща с Караваджо тук е богатата, потънала в злато катедрала “Свети Йоан Кръстител” от 16-ти век. В нея е единствената подписана картина на художника – “Обезглавяването на Йоан Кръстител”, в която отново срещаме символиката на тъмнината, от която се ражда светлина...

*

Какво още задържа едрото сито на паметта ми?

Едно имение, принадлежало на знатна малтийска дама, където гостувал Наполеон по време на пребиваването си в завладяната на път за Египет Малта. За броени дни разтурва Ордена и изгонва рицарите, издава редица закони, включително за свобода на словото. Което не му пречи да нареди да бъде унищожена библиотеката на Ордена, но за чест и слава на тази професия, библиотекарят съумява да запази книжовното съкровище.

Кратко отклонение

В Двореца на Великия магистър видяхме портрет на руската императрица Екатерина, изпратен като подарък. Твърде ясно бива поставен въпросът за руска база на острова, но Орденът отказва. По-късно подобно предложение идва и от сина й – император Павел I. В събитията се намесва Наполеон, завзема острова и руският император му обявява война. Изгоненият от Наполеон Велик магистър бяга в Русия, където се надява, че ще бъде посрещнат с почести, но се оказва обратното. Той е обявен за предател, а император Павел I се самообявява за Велик магистър (в руски сайтове нещата са представени малко по-иначе...). И тук идва вестта, че руският император е убит от заговорници. (Апропо, твърди се, че до ден днешен Малтийският орден има тайна организация в Русия... )

Така Малта за около две години се оказва под френска власт. След отпътуването на Наполеон, тук остава негов генерал с 40 хиляди войници. За тяхната съдба стана дума по-горе.

Малта иска военна помощ от Англия и официално от 1814 година става нейна колония. Страната е под английски флаг до 1964, когато е провъзгласена за независима, а през 1974 става Република.

*

Автобусът продължава да лети по безкрайните виражи. Гледките почти се сливат, а Светла ни залива с нова и нова информация...

Ето го островчето Комино, 2.8 кв. км – тук живее само едно семейство. Природен резерват – рай за гущери и птици...

Лазурно-синята лагуна...

Двореца и градините на Свети Антон – лятна резиденция на малтийския президент, а в миналото и на някои Велики Магистри. Достъпна за граждани! Това е най-голямата ботаническа градина в Малта – попаднеш ли тук, никога не би повярвал в твърденията за каменистия безводен остров!

Синята пещера, в която може да се влезе с лодка, ако времето позволява. Крие най-древните доказателства за заселването на хора в Малта още в Каменния век...

Двореца на Великия Магистър – сега тук е кабинетът на президента.

Цитаделата на остров Гозо и в нея - уникалната църква без купол. Архитектът бил склонен към експерименти. Гледаш отвътре обаче и илюзията, че купол има, е пълна...

Пак тук - Операта, където са пяли Райна Кабаиванска и Калуди Калудов...

Рибарското пристанище Марсашлок, където хапнахме вкусно приготвена прясна риба. Пълно е с рибарски лодки в ярки цветове, традиция още от времето на финикийците. Върху тях са рисувани и по чифт очи от двете страни на лодката - очите на Озирис, които защитават рибарите от злите морски духове. Освещаването на лодките става в началото на сезона...

*

О, не, все някога трябва да спра!

За накрая оставих “българската следа”.

Тук е моментът да изведа на сцената водача и вдъхновителя на това пътуване, което може да се нарече и духовен семинар – професор Дамян Попхристов. Ако някой си мисли, че след завръщането от наситената дневна програма се пръскаме по стаите си в хотела, е много далеч от истината. Оттук нататък започват лекциите на професора. История на християнството, цел и смисъл на Христовото учение, акцент върху ранните християни; богомилите – учение и дела... И тук връзката с Малта – защото Свещеният Граал е всъщност Свещеното познание, което рицарите са получили от богомилите. Пътьом ни показа сградата на библиотеката, където са се пазили много богомилски книги. Преди години Николай Райнов получава достъп до тях и пише книгата си за богомилите, неиздадена в социалистическа България, но запазена в машинописен вид...

Случаен ли е тогава жестът на днешния малтийски президент – Мари-Луиз Колейро Прека, която в последните години отбелязва заедно с нашите сънародници на острова празника на Светите братя Кирил и Методий, предоставяйки за целта своята резиденция?

Сладкодумен, обиколил света, изключително ерудиран, но лишен от суета и парадиране, професор Попхристов вълнуващо ни въвлича в епохи, истории, събития и преплетените с тях личности оживяват пред очите ни. Поклон и благодарност!  

Е, и ние оставихме следа. Благодарение на един българин тук засадихме в един парк фиданка – дъб, завързахме му мартеници, закачихме малък трикольор. Изпяхме химна. Поредното силно вълнение – не съм сигурна, дали емоциите ни оставяха дори на сън... Петьо, не записах фамилията ти, но снимката с розетата от Плиска върху звездното небе, заедно с твоето откритие, запомних. Благодаря и бъди жив и здрав, наглеждай дъбчето!

*

Да спирам, а? Не и преди да си направя списък със задачи за следващото идване.

Следващият път няма да пропусна...

> Пещерата на остров Гозо, в която нимфата Калипсо държала в плен Одисей седем години. Ако дотогава разчистят входа, който е пропаднал и засега не може да се влиза...

> Празника на кестена през февруари, когато кестените цъфтят...

> Да опитам плода на кактуса, може и във вид на сладко или ликьор... А също бяла маслина...

> Процесията на Разпети петък – някои носят статуи; други, които имат болен човек вкъщи, си слагат качулки, да не ги познаят, и дълги 8 м вериги, закачени за глезените; така обикалят от 18 часа до към полунощ...

> Разходката с лодка из Синята пещера (дано тогава времето позволява)...

> Празника на Рибарското селище, когато хората, които имат хоби да колекционират различни неща, правят изложба. Чудна идея!

> Вечерта, в която във всички домове се изключват светлините и навсякъде горят само свещи...

*

За финал оставих посланието на светлите сили, което Дамян Попхристов получи до един от мегалитите – присвил очи, потънал в звуците на флейтата, а може би и на небесните сфери...

“Живейте леко, не се притеснявайте за утрешния ден.

Никой не може да ви отнеме светлината, ако сами не я угасите.

Светлината е Божия благословия.

Светлината е живот и животът е Светлина.

Отворете сърцата си, живейте и чувствайте, не философствайте. Отворените сърца отварят светове.”

Толкова.

март-юни 2018